НАЗИДАТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЗИДА̀ТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от назидателен; поучителност, наставничество. Ръководителят на колектива — седемнадесетгодишен гимназист и абитуриент, постоянно тичаше нагоре-надолу, мутиращият му глас се носи сърдито от единия до другия край, пълен с трогателна назидателност.., той се мъчи да изглежда не само строг, но и възрастен. Др. Асенов, ТКНП, 230.