НАЗЛЪНДИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЗЛЪНДЍСВАМ СЕ, -аш се, несв.; назлъндѝсам се, -аш се и назлъндѝша се, ‑еш се, мин. св. назлъндѝсах се, св., непрех. Простонар. 1. Проявявам капризи, колебание, кокетство и под. и принуждавам някой да ме уговаря обикн. за нещо добро, приятно. — Остави ги, остави ги, ще дойде ден, сами да се молят да ги приемем, ама тогава и ние ще се назлъндисваме. В. Нешков, Н, 386. — Хайде — подкани чичо Добри,.. — какво хайде? — недоверчиво ги разглеждаше Стаменко... — Бе не се назлъндисвай! — подръпна го дядо Янко,.. — Къща ще ти строим, хей... Кр. Григоров, Н, 121. Силя се да туря ягоди в алените ѝ устица. Тя се дърпа и не приема.. Смеят ми се другари. — Тя отсега.. се назлъндисва — думат. Ц. Церковски, Съч. III, 81. Ти не смееш нищо да му кажеш или да му натякнеш за нящо — трябва сѐ да му вървиш по угодата,.. назлъндишеш ли се малко, тоя час ще ти покаже вратата, па тогава де ще идеш да търсиш друга работа? Т. Влайков, Съч. II, 192.

2. С лич. местоим. в дат. Проявявам нежелание, колебание, каприз по отношение на някого, нещо. То да не излезе като Деша Коликучкова? Искали я, молили я, щели да я крадат, а и до ден днешен си стои вкъщи смурена и сбръчкана, та и Еньо кантонери‑

нът ѝ се назлъндисва вече. Чудомир, Избр. пр, 39. Всички те знаят, че си въдичар — ще ги поканим на риба. Ама не на тази, дето я мъкнеш от софийските блата и дето и котката ѝ се назлъндисва, ами ще купиш от халите жива. Тарас, СГ, 106.

— От перс. през тур. nazlanmak 'кокетнича, капризнича'.