НАЗНАЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЗНА̀ЧАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); назнача̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Назначавам; назначвам. — Ех, хаджийке — казал хаджи Генчо, като са решил да наруши веднъж в живота си реда и като проклел по-напред ония обряди, които назначале каквито и да е угощения, — идете с Лила и донесете да повечеряме. Л. Каравелов, Съч.II, 90. Вярват, уж че и орисници, щом ся раждало дете, дохождали и невидими изговаряли и назначали неговата съдба и бъ‑

дущност. Г. Раковски, П I, 3. назначам се, назнача се страд. Ни един епископ са не назначал за тая или оная епархия, без да се внесе една значителна сума в касата на патриарханата. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 44. назначам си, назнача си възвр.