НАЗНАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЗНАЧЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от назнача̀ като прил. 1. Който има, който е получил официална заповед за определена служба, длъжност или задача. В списъка на назначените артисти в операта влизат млади хора, талантливи певци и певици, завършили Музикалната академия. А. Душков, Т, 1954, кн. 1, 63. Те [лекарите] питаха кратко, с професионално съчувствие и досада, като назначен адвокат. Кр. Кръстев, К, 216.

2. Остар. Книж. Който предварително е уговорен, уточнен, определен. Затова искаше съгласието му, за да бъдат сигурни избирателите; но като се не получи до назначения срок, то естествено комбинацията се е изменила. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 41. Секи ден от нашия лагер тръгваха за разни страни множество куриери, но ни един от тях не достигаше назначеното място. З. Стоянов, ЗБВ II, 116-117. Само че, защото доволно ученици еще не са са сбрали, затова не са фана назначената къща като скъпа. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 64.