НА̀ЗЪМ м. Диал. Обичай, правило, ред. Повечето от тях дояждаха каквото им бе останало от бащи и деди, някои бяха и съвсем обеднели, но и те държаха за своя господарски назъм — не цапаха ръцете си с чук или с мотика. Д. Талев, ПК, 129.
— От араб. през тур. nizam.