НАЗЪРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЗЪ̀РВАМ, -аш, несв.; назъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Надзървам. Влизаше ту някой от трупата .., ту някой любопитен, който назърваше в пустата зала и си отиваше. Ив. Вазов, Съч. IХ, 22. Ванко зачака, наведе се и назърна през ключовата дупка на вратата. К. Велков, СБ, 51. — Татко отиде ли си? — попита шепнешком Митко и назърна в стаичката. М. Марчевски, МП, 97. Баташки назърна през прозореца и видя омразния си съперник, застанал спокойно на стълбите между двора и градината. Д. Димов, Т, 279.