НАЗЪРТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЗЪ̀РТАМ, -аш, несв. Диал. Надзъртам. Увлечени в игрите си, те минаваха покрай обора, назъртаха през процепите и едни други се плашеха. К. Петканов, ОБ, 134. Някои [люде] спираха пред работилницата на Кузмана, дори назъртаха вътре. Д. Талев, И, 443. Малкото момиченце, хванато за полата на майка си, е скрило главичка в сукмана ѝ и крадешком само, с половин око, назърта към мен. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 181. Когато след малко Костадин се върна на брега, Нешка вече се къпеше във вира. Той се измъкна из върбалака, откъдето назърташе, приближи леко .. и приседна до съблечените дрехи. Ст. Даскалов, СЛ, 162.