НАИБИН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЍБИН, мн. наѝби, м. Истор. Заместник на кадията; наиб. Вървяха и вървяха: най-отпред наибинът (така се викаше на кадийския помощник), подире му — чифликчиите. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 551. Един юнски ден Пеев покани на угощение тримата си турски приятели: каймакамина, мюдюрина и наибина. П. Мирчев, Е, 109. "Съветът да не докача никое предписание от свещения закон, но да има право да съди наибите и другите чиновници, които злоупотребляват законите на шераата и на кодекса." НБ, 1876, бр. 4, 14.