НАЍВКА

НАЍВКА ж. 1. Театр. Актриса, която играе роли на наивно момиче. Това беше комикът на трупата.. До него, на отсрещната страна, бе наивката — моята съседка. К. Константинов, Избр. разк., 86. Тя [Будевска] добре играеше наивките и суровите характери, българската селска мома и сложната градска жена, битовите типове и отвлечените идейни образи. Ст. Грудев, АБ, 147.

2. Разг. Наивница. Влезе майка ѝ.. Соня бързо се съвзе и тръгна срещу нея със спокойно лице, ала тя я зърна още като отвори вратата и веднага се досети от какво се вълнува милата ѝ наивка. Х. Русев, ПЗ, 53. — Чаканият, така дълго чаканият... — прошепна най-после тя и опря глава на рамото му.Той се вслуша и изведнъж прегръдката му се охлаби.. "Чаканият!.. Или е наивка, или е много хитра. Става опасно!" М. Грубешлиева, ПП, 142-143.

Списък на думите по буква