НАЍВНИЧА

НАЍВНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Книж. Проявявам наивност, държа се като наивен човек (обикн. преднамерено). Някои наши писатели се плашат, че децата няма да ги разберат и решават изкуствено да наивничат. Е. Каранфилов, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. — Че лошо ли е да се женят хората? — наивничи здравенякът. — Имат се, вземат се. Др. Асенов, СВ, 138.

Списък на думите по буква