НАЍВНИЧЪК

НАЍВНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от наивен; малко наивен. Спас бил голям иманяр, знаехме го всички. Беше

наивничък, та селяните го лъжеха и всяка вечер до съмване копаеше и търсеше гърне с жълтици. Сб??СЕП, 315.

Списък на думите по буква