НАИВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЍВНО. Нареч. от наивен; доверчиво, лековерно, простодушно. Той [Левски] предава дейността си до известна степен наивно, в твърде опростен .., а на места във фантастичен вид. Ив. Унджиев, ВЛ, 337. Копривщица ни посреща с лика на Димчо Дебелянов. Той ни гледа с кротките си и чисти очи .. и от големите портрети, нарисувани трогателно наивно от нечия самоука ръка. С. Северняк, ОНК, 183. Наумил си бе, като го [Личо] поведат на разпит, да се престори на страшно уплашен и да замоли, ама колкото е възможно по-наивно, да го бият, където си искат, само не по петите,че уж го било много гъдел. К. Георгиев, ВБ, 48. Лъжеше ли го снаха му? Очите ѝ гледаха доверчиво и наивно, в гласа ѝ нямаше никаква нотка на притворство. Г. Караславов, ОХ II, 330.