НАИЗВЛЍЧАМ

НАИЗВЛЍЧАМ, -аш, несв.; наизвлека̀, наизвлечѐш, мин. св. наизвля̀кох, наизвлечѐ, прич. мин. св. деят. називля̀къл, -кла, -кло, мн. наизвлѐкли, прич. мин. страд. наизвлѐчен, прех. Разг. Извличам много неща или всичко, мнозина или всички. Кога е било това, ага да се отбие в Извор и да няма золум, и да не ти наизвлекат чергите, и да не хванат да бият? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 452. След наводнението наизвлекли безчет удавени. наизвличам се, наизвлека се страд.

Списък на думите по буква