НАИЗЛИЗАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАИЗЛЍЗАМ, -аш, несв.; наизля̀за, наизлѐзеш, мин. св. наизля̀зох, наизлѐзе, пов. наизлѐз, наизлѐзте, прич. мин. св. деят. наизля̀зъл, -зла, -зло, мн. наизлѐзли, (диал.) наизля̀л, -а, -о, мн. наизлѐли и (разг.) наизлѐзна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Излизаме навън, някъде мнозина, много или всички наведнъж. Малко по-нататък пътят излизаше на една тясна поляна и тъкмо тримата конници стигнаха до средата ѝ, наизлязоха от всички страни селяци със секири .., показаха се неколцина и с дълги войнишки копия. Д. Талев, С II, 255. — Вие седете тук и стъкиняйте огъня, че като се здрачи, ще наизлязат комарите и ще ви изпоядат, пък аз ще отида с моята лодка да обадя на вашите [родители]. П. Здравков, НД, 43. "Да видиш, Стателе, какъв ден! Вън огреяло слънцето — хубост! А малките котенца наизлезли от килеря. Прогледали". М. Кремен, СС, 6. По него [лицето му] бяха наизлезли хиляди потни капки. Ст. Чилингиров, РК, 204. През вратите на дворовете наизлезли мъже, жени и деца. Ст. Ботьов, К (превод), 92.