НАИЗПРИКА̀ЗВАМ

НАИЗПРИКА̀ЗВАМ, -аш, несв. и св. (разг.); наизприка̀жа, -еш, мин. св. наизприка̀зах, св., прех. Диал. Изприказвам, изричам много неща; изпонаприказвам, изпоприказвам. Наизприказвахме сума новини за 15 минути. наизприказвам се, наизприкажа се страд.

НАИЗПРИКА̀ЗВАМ СЕ несв. и св. (разг.); наизприка̀жа се св., непрех. Диал. Изприказвам се до насита; изпонаприказвам се, наприказвам се, наговорвам се2, надумвам се2. Двете жени не бяха се виждали отдавна. Нощта не им стигна да се наизприказват.

Списък на думите по буква