НАИЗСКАЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАИЗСКА̀ЧАМ, -аш, несв. и св.; наизско̀ча, -иш, св., непрех. Разг. Само мн. и3 л. ед. Изскачаме мнозина или всички наведнъж. От двете страни на коня наизскачаха, сякаш никнеха от земята, непознати хора, облечени в пъстри дрехи. Д. Рачев, СС, 260. Децата наизскачат радостни .. И като подрипват от крак на крак, почнат да напяват. Елин Пелин, Съч. II, 8. Времето още не беше се оправило, наизскочи младо и старо. Ст. Даскалов, ЕС, 190. Из пукнатините изхвръкнаха гарвани и врани, а наоколо наизскочиха големи кучета, вързани за вериги. Св. Минков, СЦ (превод), 55. Само по синьото небе неспокойно, като немигащи очи, наизскачаха звездите. М. Яворски, ХСП, 133.