НАИЗУ̀СТ

НАИЗУ̀СТ нареч. 1. При устно изказване — по памет точно така, както е написано или ка?то звучи нещо, обикн. текст без да се чете. Чета и препрочитам приказката. Научавам я наизуст. Ран Босилек, Р, 12. А бе как да не може, когато момчето знае; сегичка да го изправиш, ще ти каже всичките закони, наизуст ги знае. Ал. Константинов, БГ, 72. Между госпожите най-голяма врява вдигаше кака Гинка, която знаеше наизуст драмата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 101. Сега упорито [Ванко] пишеше съчинения по български и учеше наизуст непра‑

вилните немски глаголи. М. Грубешлиева, ПИУ, 32. Научих наизуст стихотворението.

2. Прен. Разг. Обикн. с глаголи зная, познавам. В подробности, твърде добре. Той [Златан] се позамисли,.. па рече: — Аргатувал съм у три-четирма и кърската работа я знам наизуст. Кр. Григоров, Н, 85. И изведнъж си спомних за доктора.. Той знае наизуст линията и местата на източния фронт и чака с нетърпение десанта на запад. К. Константинов, ПНП, 26-27. — "Ей го, казва, това момче, какъв инженер може да стане от него. Задачите ги решава наизуст." Кр. Григоров, ОНУ, 22.

3. Разг. Неодобр. С глаголи като говоря, казвам, приказвам и под. Без необходимите факти, доказателства и под. — За да имаме документи на ръка и за да не говорим наизуст, кажете да ви донесат един екземпляр от програмата. Р, 1925, бр. 195, 1. Акта той успя да състави, макар и в чернова.. В него нямаше нищо казано наизуст, непродкрепено с документи и показания. Ст. Даскалов, СЛ, 472-473. — Не може да не се каже, че се трудихме тая година. Трудихме се здравата, но някои клинчеха, не излизаха редовно на работа... — Имена, имена — обади се някой — така наизуст не се приказва. Кр. Григоров, И, 94.

Списък на думите по буква