НАИЗУСТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАИЗУСТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наизустя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Научавам нещо наизуст. Каквато и книга да прочетех, запомнях цели страници. Впоследствие си записвах ония мисли, каито ми харесваха и ги наизустявах. ЛФ, 1957, бр. 4, 2. С голяма мъка си водеше записки — но ги водеше, най-добронамерено ги изучаваше, а дигнеха ли го да го изпитват, излизаше, че е наизустил предаденото и записаното не тъй, както трябва. Б. Обретенов, С, 132. Така направих и със стихотворението за Кирил и Методий. Прочета един куплет, опитам се да наизустя, прочета втория, третия, дорде стигна у дома. Кр. Григоров, ОНУ, 26. наизустявам се, наизустя се страд. Уроците трябва да се учат с разбиране, а не да се наизустяват.