НАЍСТИНА

НАЍСТИНА нареч. 1. Реално, в действителност; действително. Минаха няколко дни и още няколко.. Ама наистина ли дойде край на робската неволя и теглила? Наистина ли турски насилник няма да стъпи вече в Рожден? Д. Талев, И, 543. Никой не е познал кога една жена обича наистина от сърце. Елин Пелин, Съч. I, 90. Едва когато влакът затрополя по железния мост над Сава,.., и след две-три минути спряхме пред първата австрийска митница, аз се почувствувах наистина в чужбина. К. Константинов, ППГ, 202. Никой от тях не вярваше, че тя наистина нищо не знае за човека, когото е крила. М. Грубешлиева, ПП, 181.

2. Обикн. като вмет. дума. За изтъкване, подчертаване, че съобщаваният факт, твърдение отговаря на истината, на действителността; вярно, действително. И наистина, Мирчо имаше характер твърде безгрижен и весел и не искаше да знае никого на тоя свят. Ив. Вазов, Съч.VIII, 19. Собата на какини Донини е тесничка, наистина. Т. Влайков, Съч. II, 62. И наистина, след месец Найда оженила синът си и нейната снаха била такава, каквато предсказал синът. Л. Каравелов, Съч.II, 9. // При реплики, в отговор — за израз на съгласие с твърдение, предложение на друг; действително, вярно. — Змия? В тоя мраз? Тя е мъртва. — Наистина, не мърда никак. Ив. Вазов, Съч. VI, 82. — Ей овнета! — рекъл Вълчо. — Гладен съм, ще ви излапам!.. — Изведнъж не ни изядай. Днес един от нас излапай. Другия разкъсай утре. — Наистина — рекъл Вълчо. Ран Босилек, ВП, 47.

Списък на думите по буква