НАКАДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКАДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; накадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., 1. Прех. Кадя нещо колкото е нужно, докрай. — Ушила съм ти нова кошуля .. Иди в плевнята, та я облечи. — накади я [тета Злата] с кадило и му я подаде. П. Росен, ВПС, 158.

2. Прех. Разг. Обработвам чрез пушек; опушвам (Н. Геров, РБЯ III).

3. Прех. и непрех. Разг. Изпълвам с дим някакво помещение; окадявам, задимявам, опушвам. Аз се полюлявам на стола-люлка непрекънато с цигара в ръка .. Извинявам се, че много съм му накадил, и ставам да си ходя. СбЦГМГ, 276. накадявам се, накадя се страд.

НАКАДЯ̀ВАМ СЕ несв.; накадя̀ се св., непрех. Разг. 1. Вдишвам дим, обикн. от билки, за да се затопля и лекувам от простуда, хрема и др.; напушвам се, начадявам се. "Иди сега тамо [на синора], попръскай благо, посбери от тамо смети,накади се с тях и ще оздравееш." С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 489.

2. Изпълвам се с дим; задимявам се, опушвам се, начадявам се.

3. Диал. Ирон. Напивам се с алкохол (Н. Геров, РБЯ).