НАКАЗАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКАЗА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се отнася до наказание или е свързан с наказание. Планът на нашия другар бе следният:.. когато Сотир особено се разпали, да му хвърли една бомба, като произнесе нашата наказателна формула: "В името на народа .." М. Гръбчева, ВИН, 199. Защо този младеж се страхуваше от някакво жалко суеверие, а не от наказателната сила на закона? Й. Попов, БНО, 133. — Явяват ни из нашенско, че с най-зверски и наказателен начин са сбират даноците. НБ, 1876, бр. 42, 166. Страшно било да не би то [турското население] при изпълнението на този наказателен акт да направи втора поразия в самия Пловдив. НБ, 1876, бр. 43, 167. Наказателни мерки. // Който има за цел да осъществява наказание, да наложи наказание. Наказателен отряд. Наказателна акция.

2. Който е свързан със съдебно, законосъобразно наказание; углавен. От няколко години насам Турция има наказателни закони и търговски закони. С, 1872, бр. 326.

◊ Наказателен кодекс. Юрид. 1. Система от правни норми, закони, определящи престъпления и наказания за лица, които са ги извършили. 2. Сборник с такива норми, закони. Наказателен удар. Спорт. В някои игри с топка — извънреден удар с топката срещу отбора, който е нарушил правилата. Изпълнението на наказателен удар трябва да се поверява на спокоен играч, уверен във възможностите си. В. Ангелов и др., Ф, 140. Наказателно право. Юрид. 1. Дял от науката за правото, включващ система от правни норми в една държава, установени чрез закони, за да защитават обществените отношения от престъпни посегателства чрез налагане на наказания. 2. Тази проблематика и наука като учебен предмет. Преподавам наказателно право. Изучавам наказателно право.