НАКАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАКА̀ЗВАМ1, -аш, несв.; нака̀жа, -еш, мин. св. нака̀зах, св., прех. 1. Налагам наказание. Кражбата, която законите строго наказват, даже разбойничеството,.. често могат да намерят извинението си с немотията. Ив. Вазов, Съч. Х, 148. По нашия закон, онзи, който ни измами, ние го наказваме със смърт. Й. Йовков, Разк. I, 222. — Аз съм пратеник Божи. От негово име ида, за да накажа грешните. Елин Пелин, Съч. IV, 78. — Водя ви моите синове, за да ги накажете — говореше развълнувано мама. — Влезли са като разбойници в дома ви и са откраднали ето това... П. Славински, МСК, 46. Бог не наказва, когото мрази. Погов.
2. Прен. Причинявам някому страдания, изпитания, неприятности. Оттам идваше и страхът, и ужасът от този човек: той отмъщаваше на всички за това, с което го беше наказала сиромашията. С. Сребров,
Избр. разк., 142. "Боже Господи!.. За какви мои гряхове ме наказваш тъй!" Т. Влайков, Съч. I, 1925, 279. наказвам се, накажа се страд. и възвр. Ако едно умишлено убийство се наказва със смърт, то убийците на няколко милиона — на какво трябва да бъдат осъдени! Хр. Смирненски, Съч. III, 22. — Щом ме съветвате, ще открадна брилянти, но тогава вие ще бъдете мой подбудител. Това също се наказва. Ив. Остриков, СБ, 29.
НАКА̀ЗВАМ СЕ несв.; нака̀жа се св., непрех. Разг. Понасям лишения, несгоди, страдания, обикн. като поемам да върша нещо, търпя нещо и под. ; измъчвам се. Малко ли години се наказвам аз и се бия като вода о бряг само Еленка да възпитам? Ив. Вазов, Съч. IХ, 55-56. Други станаха сега хората — мислеше си старата, — младите не искат да се наказват като хайвани.., вирнали са глави,.. все насреща вървят. Г. Караславов, Тат., 154. — Петко не е виновен! Аз имам жена, деца, не мога да бера грях повече за тоя Божи човек, дето дойде, та се наказва заради нас, пък сега да го каляме! Ст. Даскалов, СЛ, 472. Тайно от брата си .. той подбутнал майка си да остави мизерията и да отиде, гдето я викат, поне тя да се не наказва на стари години. З. Стоянов, ХБ, 277.
НАКА̀ЗВАМ2, -аш, несв.; нака̀жа, -еш, мин. св. нака̀зах, св., прех. 1. Разг. Казвам наведнъж много неща или всичко; наговарям2, наговорвам2, наприказвам, надумвам2. Отиде си тя доволна, че е понадумала нани си. А стрина Илчовица остана много угрижена и окахърена от това, що ѝ наказа зълвината ѝ дъщеря. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 230.
2. Остар. Изреждам (в 5 знач.). Водачите, обаче казаха, че оттук е невъзможно с коне да се отива дотам и наказаха куп причини. Ив. Вазов, Съч. ХV, 101. наказвам се, накажа се страд. наказвам си, накажа си взаим.