НАКАЗВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКА̀ЗВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от наказвам1 и от наказвам се. Мита, която беше против наказването на Иваница, също се развесели. К. Петканов, ЗлЗ, 249.

НАКА̀ЗВАНЕ² ср. Разг. Отгл. същ. от наказвам2 и от наказвам се; наговаряне2, наговорване2, надумване².