НАКАЗУЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКАЗУ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Обикн. като сказ. опред. Който подлежи на наказание, за който се прилага наказание съобразно закон, правилник и под. Спазването постановленията на закона за регистрацията на чуждите агенти е задължително и пропускането да се съобрази човек с тях е наказуемо със затвор и глоба, съгласно повеленията на същия закон. Г. Белев, КВА, 99. — Вие изслушахте обвиненията по следствието, цялото обвинение. Вашите престъпления са строго наказуеми. П. Бобев, К, 75. Общински съдилища има при всичките селски общини. Това съдилище е повече за спогаждане и може да решава граждански спорове,.. и такива углавни — наказуеми с глоба. А "България",

78. Наказуема постъпка.

— От рус. наказуемый.