НАКАЗУЕМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАКАЗУ̀ЕМОСТ
НАКАЗУ̀ЕМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от наказуем. Престъплението значи е от публичен характер,.., без да се гледа дали авторът е знаял за неговата наказуемост или не. Пряп., 1903, бр. 4, 2.