НАКАЛЯН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКА̀ЛЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от накалям като прил. Който е замърсен, изцапан с кал; изкалян. Недалеч от нас видях войник .. Само единият му крак беше обут в окъсан, накалян ботуш — другият беше овързан с кални парцали. П. Славински, МСК, 54. Военната му унгарска униформа беше така измачкана, продрана и накаляна, че жълтият ѝ цвят се бе съвсем загубил. П. Славински, ПЩ, 353.