НАКАМА̀РЕН

НАКАМА̀РЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от накамаря като прил. Разг. Който е на камара, на куп; натрупан, струпан, накамарчен. Горските работници, метнали връхните си дрехи по накамарените дърва, пъргаво шетаха край тях. Л. Галина, Л, 70. В това време някои от младежите започнаха да подреждат накамарените и обърнати столове и да сядат на тях. Г. Караславов, ОХ IV, 159.

Списък на думите по буква