НАКА̀НВАМ

НАКА̀НВАМ, -аш, несв.; нака̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Каня, поканвам мнозина или всички; наканям. Наканил е Стефан бан / все банови, все кралеви, / да ги служи, да ги гости, / една дума да ми думат, / един сговор да сговорят. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 164. наканвам се, наканя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАКА̀НВАМ

НАКА̀НВАМ СЕ, -аш се, несв.; нака̀ня се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. 1. Предварително намислям и се приготвям да направя нещо. Дядо Атанас няколко пъти се наканва да говори с Димитър за сватбата. Т. Харманджиев, Р, 67. Няколко пъти той слиза долу на двора и все се наканваше да отиде нанякъде,.. спираше се и се мъчеше да си спомни какво бе решил да прави. К. Калчев, ЖП, 423. — Аз доде се наканя да ида на черква, те поповете си свършили работата. Г, 1863, бр. 5, 39. Наканихме се да идем на кино утре.

2. Намирам време и възможност или решителност да направя нещо. Кавалери и дами на два реда се рахождаха и се изглеждаха, като сякаш не се наканваха още да се смесят. А. Страшимиров, Съч. I, 138. Знаеш, не обичам да пиша; страшно мъчно се наканвам да взема писалката. Л. Александрова, ИЕЩ, 108. И всичко, ей богу е така хубаво, че Иван Станачков просто се чуди как от толкова години насам едва сега се накани да отиде за Нова година на село, при своите. С. Северняк, ИРЕ, 92-93. Залюби Велчо Петранка. / Доде се Велчо накани / сватбата да си направи, / Стоян ми обзе Петранка. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 165.

Списък на думите по буква