НАКАНВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАКА̀НВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от наканвам се. На няколко пъти аз се наканих да прекъсна приказките... И при всяко наканване аз все си казвах: "Не, още един път да ги видя, че тогава!" Д. Калфов, ПЮН, 57. Скръбта за Александърча изгуби в душата ѝ прежната острина; но при първото наканване да се върнат в Пловдив .. сълзи бликнаха в очите на Невенка. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 149.