НАКАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАКА̀РВАМ1, -аш, несв.; нака̀рам, ‑аш, св., прех. 1. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Карам някого непременно да извърши, да направи нещо, за което се съобщава в следващото изречение; заставям3, принуждавам. — Сега отивам при Великова и го накарвам да изпълни заповедта без възражение. Д. Немиров, Д № 9, 156. Дядо Либен накарвал момчетата да пушкат за здравето на домакина и на домакинята. Л. Каравелов, Съч. II, 39. При тия думи, той така изглежда едного от чужденците, щото го накара да се закашля и да мине в другото купе. Ал. Константинов, БГ, 23-24. Миналата година зажених дъщеря.., отивам при чорбаджията да му кажа; дигна ръка — не бива!.. Накара ме силом да дам момичето си на другиго. П. Тодоров, Събр. пр II, 368.
2. Правя, предизвиквам някого да извърши нещо, причинявам, предизвиквам някакво действие или явление. Това заглъхнало село правеше приятно впечатление с уреда си, и неволно накарваше странника да се попита в българско село ли е. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 44. На тия монаси се дължи значително превратът, който се извършва у Доситея Обрадовича и го накарва да напусне калугерството. Б. Пенев, НБВ, 43. Не зная какво ме накара, но по едно време се обърнах: до могилата се беше спотаил един ескадрон. Й. Йовков, Разк. I, 146. — Още едно нещо, отче!.. — произнесе Фани умолително и вълнението на гласа ѝ накара ироничната усмивка върху лицето на монаха да изчезне. Д. Димов, ОД, 148. За да са заловя у тая трудна и неблагодарна работа, накара ма моето горещо желание да бъда полезен народу си. НБ, 1877, бр. 74, 285. накарвам се, накарам се страд. Като са накарат децата да пишат и тези знакове,.. тогава вече тряба да пристъпи към писанието на буквите. Р. Каролев, РЗМ, 38.
◊ Кой дявол ме накара. Разг. Със следв. изр. със съюз да. Възклицание за изразяване на съжаление, разкаяние, обикн. когато съм извършил нещо, от което съм пострадал. Кой дявол ме накара да се кача в този претъпкан тролей, ето и чорапите ми скъсаха. Накарали котката (кучето, лисицата) на работа, а тя (то) опашката си. Разг.; Накарам Въля, а той Миля. Диал. Употребява се, когато някой трябва да свърши някаква работа, а той я прехвърля на другиго. Накарали царската дъщеря на работа. Разг. Подигр. Употребява се, когато някой, като върши нещо, се нарани или причини някаква повреда с неловкостта си. — Убодох се, като си шиех полата. — Накарали царската дъщеря на работа. Накарвам / накарам в шише да пикае някого. Диал. Вулг. Наказвам, изтормозвам някого.
НАКА̀РВАМ2, -аш, несв.; нака̀рам, ‑аш, св., прех. 1. Докарвам голямо количество от нещо или много неща; надокарвам. Накарахме дърва за цялата зима.
2. Диал. Вкарвам много на брой или всички; навкарвам. Накарай говедата в кошарата. Н. Геров, РБЯ III, 165. накарвам се, накарам се страд. накарвам си, накарам си възвр. от накарвам2 в 1 знач.
НАКА̀РВАМ СЕ, -аш се, несв.; нака̀рам се, -аш се, св., непрех. Карам се много, до насита на някого или с някого. След като се навика и накара с жените, Дочка се прибра вкъщи и не излезе до обяд. К. Петканов, МЗК, 173. Мама зела та ѝ се накарала. "Па ще и да плачеш, кучко недна". Т. Влайков, Съч. I, 1925, 513. Тъй му рекъл Раденко и му се накарал хубавичко на нивата, пред всички. Б. Обретенов, С, 175. Вали, вали дъжд, да се наспи мъж, да се накара жена. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 62.