НАКА̀ЦВАМ

НАКА̀ЦВАМ, -аш, несв.; нака̀цам, -аш, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. 1. Кацаме много или всички някъде. Ненадейно от небето се спускат ято лястовици и накацват по палмите. П. Бобев, К, 37. Патиците.. със свисък прелитат над гюмето и една след друга накацват в локвата. Ем. Станев, ЯГ, 65. Някъде наблизо долетяха гарвани и накацаха върху същата скала, на която бе стоял орелът. Д. Талев, ГЧ, 476.

2. Прен. За хора — заставаме на високо място, обикн. накуп, близо един до друг. — Долу Румелия! — викаха младежите, накацали по зидовете. — Да живее Съединението! В. Геновска, СГ, 303. Тогава пустинната голина на Черни връх зачерняла от човешкия мравуняк, по грамадните скали, що стърчат въз темето на върха, се запокачват и накацват юноши и моми. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 7. // Прен. За постройки, площи и под. — намираме се разположени на високо място в съседство или на отделни височини. Приказно е Търново .. Между двата пролома на Янтра .. са накацали амфитеатрално къщите му, притиснати една до друга, сякаш залепени по стръмните брегове и канари. Г. Дръндаров, ВЗ, 11. Насреща е хълмистият европейски бряг на Босфора, където къщите са накацали една върху друга, както в Търновград. Т. Жечев, БВ, 79. По върховете са накацали лозя, в долината се из‑

дигат кичести овощни дървета. БД, 1909, бр. 21, 1.

Списък на думите по буква