НАКАЧУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКАЧУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; накачу̀ля, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Рядко. Обличам или намятам нещо, което е с качулка или върху главата си. Дони натоварва два пълни чувала, впряга конете, накачулва ямурлука, намества се добре на чувала. Г. Краев, Ч, 75-76. // Разш. Намятам си нещо (обикн. дреха, черга и под.).

2. Разш. Навличам някого с много дрехи. Защо накачули детето с тези жилетки? накачулвам се, накачуля се страд. и възвр. Драгалевският лифт беше повреден, а и дъждът ни валя чак до хижа "Алеко". Накачулихме се с найлонови мушами. Ст. Станчев, ПЯС, 37. Той се спря, наведе се и като се накачули с обърнатото си кожухче, тръгна по ръце и крака срещу слисаните овце. Ст. Марков, ДБ, 22. Тодорчо се накачули с черджето и затрепери. К. Петканов, ОБ, 30. накачувам си, накачуля си възвр. Накачулих си два пуловера и пак ми е студено.

НАКАЧУ̀ЛВАМ СЕ несв.; накачу̀ля се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Натрупваме се, струпваме се нагъсто един над друг или

на нещо високо. Щом в някой двор заквичеше прасе, видяло в ръката на стопанина си ножа на палача, около плетищата като ято врабци се накачулваха цигани, циганчета и циганки. В. Цонев, ЕВ, 105. Салонът се изпълни и новодошлите заставаха до стената, други се накачулиха край прозорците. Кр. Григоров, Н, 160. ● Обр. Наближаваше зима. Небето започна да се накачулва с гъстите, сиви и тежки руна на студените и досадни безгръмотевични облаци. Г. Караславов, ОХ I, 212.