НАКВАСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАКВА̀СВАМ1, -аш, несв.; наква̀ся, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Силно, обилно намокрям някого или нещо. Дъждът вече росеше ситен и постоянно ме наквасваше, но безсилен да ми прохлади устата. Ив. Вазов, Съч. ХV, 146. — "Руске ле, сестро Руске ле, / подавай бърже сеното, / тъмен се облак зададе, / сеното ще ни накваси." Нар. пес., СбВСт, 410. // Натопявам, накисвам нещо в течност. Наквасих бинтовете с риванол преди да превържа раната. △ Наквасих прането да кисне.
2. Натопявам, намокрям малко нещо (обикн. устни, уста) с вода или друга течност. Край прашния самотен път,.., бълбука студен извор,.. По пътя нарядко минава пътник, отбива се, наквасва сухите си устни. П. Константинов, ПИГ, 175. Слизаме тук-таме да наквасваме устата си с оранжада, сок от портокали. Кр. Белев, З, 64.
3. Прен. Разг. Оклеветявам, компрометирам някого; натопявам. Хубавичко ме наквасили пред шефовете. наквасвам се, наквася се страд. и възвр.
НАКВА̀СВАМ СЕ несв.; наква̀ся се св., непрех. Ставам мокър; намокрям се. Гласът по-добре ся разпростира, когато земята е смръзната, когато улиците са сухи, а не когато вали сняг или дъжд та ся накваси и овлъгне земята. Й. Груев, Ф (превод), 83. Обувките ми пропускат и краката ми се наквасиха.
◊ Наквасвам си / наквася си гърлото. Разг. Пийвам малко вино или друго алкохолно питие. Двамина внушителни търговци на яйца — цигани, се бяха намърдали.. в кръчмата.. — да си наквасят гърлата. А. Каралийчев, ЛС, 32.