НАКВАСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НАКВА̀СЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наквася1 като прил. Мокър, намокрен. И измокрени, наквасени, разтреперани.., и вий се връщате в града си. Ч, 1875, бр. 12, 572. Хлористоводородната кислота ся образува във вид на бяла пара, когато наквасена обикновена сол ся полее със симпурна кислота. С. Веженов, Х (превод), 30.