НАКИП —Речник на българския език — алтернативна версия
НА̀КИП м. Хим. Минерални соли (калциеви или магнезиеви сулфати и карбонати) от твърдите води, утаени и отложени върху стените на казани, съдове, парни котли, изпарители и нагреватели; котлен камък. Една част от варовитото вещество се утаява по тавана и образува висулки (сталак‑
тити), а другата — по пода — конусовидни форми (сталагмити). Водата пък, която се стича по стените, отделя слой от варовит накип. Геол. IХ кл, 57. Група изобретатели .. успешно са изпробвали оригинален начин да се предотвратява отлагането на твърди частици, накип, замърсявания. О, 1971, бр. 7, 5. Като извърви локомотивът 1000-2000 км, трябва да се чисти утайката, накипът в котела. Накипът налепва по стените и пречи на парообразуването. Ив. Бурин, НП, 34.
— От рус. накипь.