НАКИПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКИПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; накипя̀, ‑ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. накипя̀л, -а, -о, мн. накипѐли, св., непрех. 1. Обикн. за отрицателни чувства (обида, яд, мъка, гняв и под.) — натрупвам се, насъбирам се много, във висока степен, така че не мога да се удържа. В такива минути учителят усещаше как дива, безразсъдна злоба накипяваше в душата му. Г. Райчев, Избр. съч. I, 142. — Слушам Ви, Ваше Височество, — кимна Каравелов с ирония, зад която вече накипяваше гневът. В. Геновска, СГ, 256. Страшна омраза бе накипяла в народната душа. Д. Линков, ЗБ, 16. Възмущението и нетърпението се надигна и накипя тоя път по-бързо, преспанци се готвеха не на шега да прогонят наместника от църквата. Д. Талев, ЖС, 361. Всичката ѝ горест .. накипя изново и се изля в сълзи. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 50.

2. Прен. Обхваща ме много силно отрицателно чувство (гняв, яд, злоба), което трудно удържам; кипвам. Той отново се съвзе, реши, че нищо лошо не е направил, накипя, но се въздържа, не избухна, не я нахока. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 130. // С предл. от и следв. същ. за чувство, състояние. Изпадам в състоянието, обхваща ме чувството, назовано от съществителното. Петър тръгна по браздата, накипял от гняв, който с всяка крачка се превръщаше в ярост. И. Петров, НЛ, 158.

НАКИПЯ̀ВА МИ несв.; накипѝ ми св., непрех. Разг. Натрупва се, насъбира се в душата ми, обзема ме обида, яд, гняв, мъка и под. Да бях тогава по-голям, щях да го хвана за гушата, тъй ми беше накипяло. А. Гуляшки, ЗР, 50. — Возвила ми се е косата от мисъл и мъка, речеше някога кака Дина, кога ѝ бе много накипяло. Т. Влайков, Съч. II, 238. Накипява ми като слушам укорите му.