НАКИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀КИТ м. 1. Украшение, бижу. Колкото бяха хубави и скъпи, толкова мили бяха на Ния тия накити — носила ги бе на шията си, на ръцете си покойната ѝ майка. Д. Талев, ПК, 752. — Накитите си ѝ покажи — нека и тях да види: пендари, махмудии, пръстени, златни и сребърни гривни. Ст. Марков, ДБ, 482. Таша бе прехапала плитка коса и старателно нареждаше накити по главата си. Д. Немиров, Б, 84. В някои могили са намерени златни накити, като пръстени, обици, гривни, нагръдници и пр. БР, 1931, кн. 8, 265. Учените ги делят на благородни и неблагородни. Благородни [метали] са: злато, сребро, платина,..; наричат ги тъй, защото са скъпи, редки и служат за накити, украса и пъстрило. С. Бобчев, ПОС (превод), 23. // Разш., сега рядко. Нещо, което служи за украса. У персите златото е било така изобилно, щото в песните за тях са е говорило, че тяхното оружие, обуща и сичките конски наките са са правиле от чисто злато. Знан., 1875, бр. 15, 238. Вътре в храма стените, сводът и подът отдолу, били позлатени; а освен това стените били изкитени с богато украшени различни накити. Г. Йошев, КВИ (превод), 42.