НАКИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЍТВАМ, -аш, несв.; накѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Накичвам, украсявам; накитям. По-напред накитва главата си с цвете. Л. Каравелов, Съч. II, 72. Трижди блазе на тогова, комуто от татка и майка / уредна къща остане и който я сръчно накитва. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 97. накитвам се, накитя се страд. и възвр. Святийт кръст накитва ся с миризливо цвете и от жъртвеника приносва ся на престола, гдето е евангелието. З. Петров и др., ЧБ (превод), 222.