НАКИТВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЍТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от накитвам и от накитвам се; накичване, накитяне. Вчера дойде майка ми да ма облече и са забави много накитването ми, турна ми хубава свилена нагръдка. Ч, 1875, бр. 1, 47.