НАКЍЧЕН

НАКЍЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от накича като прил. Който е украсен, нагизден; накитен. И очите му тозчас се спряха на накичената булка и на жениха. Ст. Загорчинов, ДП, 91. Надвечер алеите се пълнят с върволици кавалери и модно накичени дами. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 190. Седнала в спалнята — накичена затворническа килия — Вероника не знаеше какво да прави, где да иде. Г. Стаматов, Разк. I, 111. На това място чловек не може да са нарадва на хубостта на Рила планина, която е накичена повечето със смирни. БО, 1846, бр. 2, 7.

Списък на думите по буква