НАКИЧУРЀН

НАКИЧУРЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е струпан на кичури, снопчета. Откриха едно дърво с алени като кръв накичурени вишни и тъй се налапаха, та боядисаха устата и бузите си. Ем. Коралов, ДП, 9.

Списък на думите по буква