НАКЛА̀ЖДАМ

НАКЛА̀ЖДАМ1, -аш, несв.; наклада̀, ‑ѐш, мин. св. накла̀дох, прич. мин. св. деят. накла̀л, св., прех. 1. В съчет. с огън. Натрупвам дърва или други горивни материали и ги запалвам. Всички се събраха на мегдана, накладоха буен огън и веселбата започна. М. Марчевски, ОТ, 326. Пътникът прие предложението му, и рибарът, който искаше да го нагости, накладе огъня, за да опече някои малки риби. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 230. Аз са чуда и са мая / дали вода да донеса, / или огън да наклада. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 127. ● Обр. Асен Разцветников нямаше личен живот, нямаше кой да накладе домашното огнище на поета. А. Каралийчев, С, 211. // Разг. Запалвам огън в нещо (печка, пещ и под.); напалвам. Накладох печката и сложих да варя боба.

2. Диал. В съчет. със седянка. Организирам, свиквам (седянка). Един вечер, у четвъртък, / времето бе тихо, / седянката накладоха / и запяха ясно. Ц. Гинчев, ДТ, 104. наклаждам се, наклада се страд. Тогава заечаха брадви.. И се накладоха огньове на поляната, за да осветят дивата и пуста земя. На един от огньовете се печеше овенът. А. Дончев, ВР, 126. Накладоха се огньове, писна гайда и в това пустинно място настана оживление. Елин Пелин, Съч. II, 156. наклаждам си, наклада си възвр. Накладете си огън да се стоплите.

Наклаждам / наклада на огъня някого; наклаждам / наклада на някакъв огън. Диал. Докарвам беда, причинявам неприятности някому. Ей го тоя дето иде с очилата.. Като чекист ходи и дебне да накладе някого на огъня. Ст. Даскалов, ЕС, 347. Наклаждам / наклада реч. Диал. Пущам клюки, наклеветявам.

НАКЛА̀ЖДАМ

НАКЛА̀ЖДАМ2, -аш, несв.; наклада̀, ‑ѐш, мин. св. накла̀дох, прич. мин. св. деят. накла̀л, св., прех. Диал. Подреждам, натрупвам нещо (снопи, сено, трева и др.) на купа; струпвам, наклавам2. До пладне [невестата] нива ожена, / от пладне снопе събрала. / Девет е купи наклала, / десети купен кладеше. Нар. пес., СбВСтТ, 742. наклаждам се, наклада се страд.

Наклал се като свиня (бик) и (съкр.) наклал се. Разг. Надебелявам много, затлъстявам; угоявам се. Наклал се като свиня, само яде, яде. Й. Йовков, ЖС, 193. — Да мълчиш! — сопна се Мана. — Ще умре той, ще умре!... Наклал се е като бик! Ти ще хвърлиш утре петалата, не той. Кл. Цачев, ГЗ, 27. "Свинята" беше една руса жена, наклала се здравата след раждането, не може да се наведе. Ст. Даскалов, ЕС, 350.

Списък на думите по буква