НАКЛАНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЛА̀НЯМ, -яш, несв. (разг.); наклоня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Наклонявам, навеждам. Вятърът поимаше тоя странен тържествен глас и го сливаше с шума на дърветата, които накланяха високите си клонове над манастирската ограда. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 107. Те [турците] не можеха да скрият враждата си против нас и защото се разхождахме свободно из двора, получихме предупреждения, че трябва да накланяме главите си надолу. К. Величков, ПССъч. I, 148. Обаче движението не се чувствува.. Само вълните ни накланят насам-нататък. Б. Шивачев, ПЮА, 35. Спираше се [петелът] на двора, накланяше встрани глава и пак я поглеждаше с едното си око. Ст. Чилингиров, РК, 7. накланям се, наклоня се страд.

НАКЛА̀НЯМ СЕ несв. (разг.); наклоня̀ се св., непрех. Наклонявам се. Кракът натиска прояденото стъпало и файтонът се накланя. Ст. Сивриев, ЗСБ, 226. Така отминават обедните часове. Слънцето започва да се накланя към планината и нейната огромна сянка бавно се спуща над полето. Ем. Станев, ЯГ, 71.

◊ Везните се накланят/ наклонят към нещо. Нещо, някой (означен от допълнението) получава предимство, предпочитание пред нещо друго или някой друг. Дълго се колебае какво да следва, но накрая везните се накланят към медицина — професията на дядо му.