НАКЛЕВЕТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЛЕВЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наклеветя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Говоря, разпространявам клевети срещу някого; наклеветвам. Откак свят светува, хората все се

боричкат помежду си .. Всеки се подмазва на началството, всеки гледа да наклевети другия, та да вземе неговото място. Ем. Манов, ДСР, 51. И да ви усети [новодошлият], — няма кога да ви стори зло.. Но мене може да ме наклевети пред властите. П. Вежинов, ЗНН, 147. Керанов съзнавал, че оскърбява Андон, дето го насъсква против себе си, и взел да го успокоява, че той няма да постъпи подло, да излъже или наклевети, а ще бъде справедлив. Д. Вълев, Ж, 110.

2. Разг. Издавам нечия вина, съобщавам, че някой е извършил нещо лошо, за да му напакостя; обвинявам, наклеветвам, наковлаждам, обаждам. Хр. Иванов .. твърди, че пред него в затвора Левски сам обвинил вуйчо си, че го бил наклеветил в бунтовничество. Ив. Унджиев, ВЛ, 60. Като описва на 30 май 1873 г. пътуването си из България, той [Стоянов] не забравя да наклевети отново Каравелов за мнимия му опит — чрез дописки в немските вестници — да го очерни пред турците, за да го пратели те на заточение. М. Арнаудов, БКД, 238. наклеветявам се, наклеветя се страд. и взаим. Смятам, че докато не се разясни какво е станало с Желя, да не се наклеветява предварително Еньо. П. Славински, ПЗ, 338.