НАКЛЀПВАМ

НАКЛЀПВАМ1, -аш, несв.; наклѐпя, ‑еш, мин. св. -ах, св., прех. Наострям сечиво, ръбове на воденични камъни и под. с чукане, коване; наковавам1. Аз ще изкарам тоя откос и ще седна да наклепя косата. Т. Харманджиев, КВ, 369. Даваше секирчето да го наклепе Цеко циганинът, единственият ковач в селото. Кр. Григоров, ОНУ, 70. Обаче косата се плъзгаше върху тревата като тояга.. Наклепах я набързо, наострих я и я пуснах по гладката ливада. Сл. Трънски, Н, 27. наклепвам се, наклепя се страд. Това е работа на ковача — казвам аз и пак ги [мотиките] ритам пренебрежително, — трябва да се наклепят, за да им опада ръждата. К. Калчев, ПИЖ, 140. Те не излизаха на оране, а почваха да оправят колите си или хамбарите, било отнасяха мотиките да се наклепят при циганите или пък отиваха на воденица. О. Василев, УП, 13.

НАКЛЀПВАМ

НАКЛЀПВАМ2, -аш, несв.; наклѐпя, ‑еш, мин. св. -ах, и (диал.) наклепа̀м, -аш, св., прех. Разг. 1. Нацапвам. Наклепах обувките си с кал.

2. Неодобр. Представям някого в лоша светлина, отправям някакви обвинения за някого; наклопвам, наковавам2, наклеветявам. Не се измина един час и студентът успя .. да наклепе другарите си пред бай Ганя. Ал. Константинов, БГ, 52. Че не съм влязъл в ТКЗС-то е вярно, ала всичко друго, дето сте ме наклепали, е лъжа. Ем. Манов, ДСР, 397. — Ще те наклепам пред околийските, прави му сметка! Върви сетне, че се оправяй. А. Гуляшки, ЗР, 232. Той протяга кучешки нос / и служи — къде ли ще може / крак на някого пак да подложи, / да наклепа тогоз-оногоз. Хр. Радевски, Избр. пр II, 248. наклепвам се, наклепя се и наклепам се. I. Страд. и взаим. от наклепвам2. II. Възвр. от наклепвам2 в 1 знач. Наклепал си се до ушите със сажди.

Списък на думите по буква