НАКЛОН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЛО̀Н м. 1. Отклонение от вертикалната посока, което се измерва в градуси. Платната отново са изпънати от вятъра. С малък наклон към левия си борд яхтата леко се плъзга по водата. М. Марчевски, ОТ, 30. Това е напълно гола равнина, покрита с пясък, с лек наклон към запад. К, 1963, кн. 8, 37. Да се пресметне наклонът на околния ръб [на пирамида] към основата. Тригоном. VI кл, 90. Наклонът на орбитата му [на спътника] към плоскостта на Екватора е равна на 65 градуса. РД, 1960, бр. 137, 1.

2. Повърхност, място, разположено под остър ъгъл към хоризонта; нанадолнище, склон, стръмнище, стръмнина. Аз лека-полека, крачка по крачка, съвсем несъзнателно изкачих наклона при боровата гора. БР, 1931, кн. 4-5, 130. Тука низ един наклон, изровен от дъждове и незапълнен от никого, трябваше да се отбие каруцата по селския път. Ст. Чилингиров, РК, 114. Спусна се [Филип] по наклона на пътя, заграден със зелени дворчета, наближи края на градчето. Ем. Манов, БГ, 35.