НАКЛОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НАКЛО̀НЕН1 и НАКЛОНЀН, -а, -о, мн. -и и (остар.) накло̀нна, -нно, мн. -нни. Прич. мин. страд. от наклоня като прил. 1. Който има наклон, който се отклонява от вертикалната посока; наведен, полегат. Когато ще се качат или ще слизат говеда от тия вагони, подлага им се наклонен мост от дъски. Ал. Константинов, Съч. I, 69. Гиков я следеше усмихнат и с наклонена глава ѝ шепнеше нещо. Х. Русев, ПС, 113. Рашид бей имаше два сарая, единът беше стар .. и с широка наклонна дъбова стълба. Ц. Гин‑
чев, ГК, 29. Наклонената кула в Пиза. // За място, повърхност — който не е равен, който се спуска под ъгъл към хоризонта; стръмен, полегат. Те вървяха по наклонения път към края на града, като докосваха от време на време раменете си. Ем. Манов, БГ, 153. Там, гдето пътеката изоставяше лозята и се спущаше по наклонените ливади, дядо Кънчо спря. Ц. Церковски, Съч. III, 13. Тук [в Италия] картината е много мила и идилична. Лазурно езеро между цветущи наклонни брегове, кипнали в зеленина, развеселени от безчислени вили. Ив. Вазов, ПЕМ, 91. Наклонена равнина. Наклонена пътека.
2. За слънце — което се намира ниско над хоризонта, което клони към залез. Той погледна наклоненото слънце, виолетовите сенки в равнината и посинялата планина. Ем. Станев, ИК III, 75.
◊ Тръгвам / тръгна (подхлъзвам се / подхлъзна се и др.) по наклонена плоскост. Книж. Почвам да водя неморален, безнравствен живот, пропадам морално. — Желев бие жена си. Желев я изгонва на произвола на съдбата.. Питам ви аз, коя жена не би тръгнала по наклонената плоскост в това положение? К. Калчев, СТ, 236. Тази парясница Ленчето успя да ме подхлъзне по наклонената плоскост. Тарас, СГ, 70.
НАКЛО̀НЕН2, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Само като сказ. опред. с гл. съм и подч. изр. със съюз да. 1. Книж. Който има, проявява готовност да извърши нещо или да се съгласи с нещо, за което се говори в подчиненото изречение; склонен. Ние имаме известни пазари в Африка и сме наклонни да почнем с една първоначална сделка за десет хиляди часовника, колкото да изпробваме пазара. Б. Райнов, НН, 317. При това лорд Гранвил .. не искаше .. да води много активна политика в континента и специално за България не бе наклонен да се противопоставя прямо на руското влияние. С. Радев, ССБ I, 198. В Цариград не са наклонни да дават голямо значение на избухналия преди няколко дена инцидент на границата. БД, 1909, бр. 11, 3. Ние се съмняваме, че само паричните средства са пречка.. Ние сме наклонни да мислим, че у основателите има една прекалена самонадеяност. Р, 1925, бр. 195, 2. Водите, които мият бреговете на този остров [Сицилия], са фосфороблестящи. Простолюдието, наклонно винаги да вярва в извънестественото, отдава туй на някоя си самодива Моргана. С. Бобчев, ПОС (превод), 116-117.
2. Остар. Който има наклонност, желание или умение за нещо. Гърците са наклонни за мореплавството; а турците — никак. Т. Икономов, С, 1872, бр. 41, 326. Между тия [младежи], ако би се случил некой, който е к похоти весма наклонен .., тако треба да го вържеме сос бракосъчетанието. Й. Стоянович, ДСС (превод), 53.