НАКЛОНЀНИЕ

НАКЛОНЀНИЕ, мн. -я, ср. Грам. Глаголна категория, която чрез специални форми на глагола разкрива отношението на говорещото лице към глаголното действие.

Изявително наклонение. Грам. Глаголна категория, която означава действието в неговото реално осъществяване и по собствено наблюдение на говорещия, напр.: Той пише. Повелително наклонение. Грам. Глаголна категория, чрез която говорещото лице изразява молба, заповед или подбуда за извършване на действието, напр.: Пиши! Преизказно наклонение. Грам. Глаголна категория, която означава, че говорещият съобщава нещо според думите на друго лице или че се съмнява в достоверността на действието, напр.: Той пишел. Условно наклонение. Грам. Глаголна категория, която означава действие, което се представя като евентуално възможно във връзка с някакво условие, напр.: Бих писал.

Списък на думите по буква