НАКЛОНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЛОНЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от наклонявам и от наклонявам се; накланяне. Майка му нищо не рече, Ала Нанко, по трепването на лявото ѝ рамо и по минутното наклоняване на главата ѝ, угади и за добре известното му презрително мръдване на горнята ѝ устна. Т. Влайков, Съч. II, 180.

2. Обикн. мн. и членувано или с опред. Отделно навеждане на една страна на предмета, който извършва това действие; накланяне. Лудешките наклонявания на кораба ту го поставяли лице с лице с побелелите вълни, ту го отблъсвали като взрив. Н. Антонов, ВОМ, 116.