НАКЛОПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАКЛО̀ПВАМ, -аш, несв.; накло̀пам, ‑аш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. Неодобр. Наклепвам2 (във 2 знач.); наклеветявам, наковавам2. Цочко чорбаджи.. го наклопа като бунтовник пред турците. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 19. "Ама че глупава история! — помисли си тя. — Той разбра откъде излязох! Сега ще ме наклопа пред Методи..." М. Грубешлиева, ПП, 238. — Иди бе, иди при кварталния, оплачи се, протестирай, наклопай ги — да ги застави да я махнат тази лека кола оттук, не мога да я гледам! Тарас, СГ, 105. наклопвам се, наклопам се страд. и взаим.